Само нещо да питам

Тоя виц знаете ли го: какъв е българският вариант на порнофилм с медицински сестри? През пет минути влаза по една бабичка – само нещо да пита.Та се пресетих кви филмове имаше едно време. Не им свидеше на продуцентите да си наемат и сценаристи. В сценария с мелицинските сестри главният герой влаза у кабинета, той обикновено се казваше Ханс и постоянно повтаряше вундеба, вундеба. Ханс имаше буйна прическа и беше обут в спортни гащета, които подчертаваха онаа част от телото му, коя улазаше у близък кадър неколко минути по-късно.

И Ханс се праеше на алтав с мелицинските сестри. Пита ги нещо, те нещо му се илат като варени глави и му се навеждат под носа така, че да им дзепа по-убаво у боските. Абе я знам, че правилно са пише боЗки, що иде от бозаа, ма по си ми аресва да викам боски. И едната мелицинска сестра му завира на Ханс тия яки боски у муцуната, а другата се праи, че у тава време дири некви апчета у шкафа и му се е надупила. Белата й престилкя почти е закрил дирника й, ама само почти. Таа и тя са праи на сбръкана и се навежда все повече, от което и дирникът й става все по-забележим.

На Ханс от целата таа мелицинска процедура му става едно нервено и почва да им праи некви предложения на непознат на назе език. Дас ис фантастиш. Ония двете пачавретини обаче му се не дават ча па толко лесно като днешните. Уврътат го и го усукват още десетина минути, у които ако не си са изпразнил вече, продължаваш да гледаш. Ама вехаес касетите трудно се преврътаа напреде, не е като днеска с бутоня да натиснеш напреде и да минеш по същество.

Нетръпеливи станаа ората. И вече нема сценаристи, нема мелицински сестри, нема водопроводчици и ухажванье. Ептен като животните станаа, дееба мааму. От вратата за краката. И нема разни такива убавци като Ханс. Излазат двама цръни на печка, вадат бухалките и почват да ръгат онаа слабичка блондинка по сички дупки. Бой, бой и накраа й са изфрълат на джуруяка и айде. Е па тава кво а? Мани, ми и у футбола така стана. Единайсе цръни играат у френския национален отбор. Влазат, изприбиват и излазат. Никакъв финес, никво вундеба нема, никво шприц ми, шприц ми, я, я, цуц май нудл.

И мелицинските сестри притежаваа неква артистичнос, ич да не е. А днешните объсани, татуирани, с некви голи охлюви между ногите, тава моо ли бъде путка, аде кажете ми? Даже и здрасти си не викат, почват да са гнясат, къде заврънат, се едно таа работа е мого проста. Мелицинските сестри имаа истински путки, като речеш путка, и устата ти се пълни. Имаа си космалаци даже и под мишниците, не само отдоле. Като са разкрачи – разперен гарван. Днешните не става чеп за зейе от тех. С некои изключения де.

Ама не е добре тава, де маанаха сценаристите. Изпросте работата ептен. Оно не че е мого културно да глеаш ебанье, ама се пак да си имаме уважението. Ебаньето не е сал мандръсанье и клатенье, нали така. Ебаньето си е у детайлите, у подготовката, у настроението, у тава как мелицинската сестра се подхилква у началото, се едно не знае кво й е намислил Ханс… Па се целунат, па се гушнат и разберат колко много се аресват… Бега маани, че са размечтах.

One thought on “Само нещо да питам”

Вашият отговор на Йорданка Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *