Само нещо да питам

Тоя виц знаете ли го: какъв е българският вариант на порнофилм с медицински сестри? През пет минути влаза по една бабичка – само нещо да пита.Та се пресетих кви филмове имаше едно време. Не им свидеше на продуцентите да си наемат и сценаристи. В сценария с мелицинските сестри главният герой влаза у кабинета, той обикновено се казваше Ханс и постоянно повтаряше вундеба, вундеба. Ханс имаше буйна прическа и беше обут в спортни гащета, които подчертаваха онаа част от телото му, коя улазаше у близък кадър неколко минути по-късно.

И Ханс се праеше на алтав с мелицинските сестри. Пита ги нещо, те нещо му се илат като варени глави и му се навеждат под носа така, че да им дзепа по-убаво у боските. Абе я знам, че правилно са пише боЗки, що иде от бозаа, ма по си ми аресва да викам боски. И едната мелицинска сестра му завира на Ханс тия яки боски у муцуната, а другата се праи, че у тава време дири некви апчета у шкафа и му се е надупила. Белата й престилкя почти е закрил дирника й, ама само почти. Таа и тя са праи на сбръкана и се навежда все повече, от което и дирникът й става все по-забележим.

На Ханс от целата таа мелицинска процедура му става едно нервено и почва да им праи некви предложения на непознат на назе език. Дас ис фантастиш. Ония двете пачавретини обаче му се не дават ча па толко лесно като днешните. Уврътат го и го усукват още десетина минути, у които ако не си са изпразнил вече, продължаваш да гледаш. Ама вехаес касетите трудно се преврътаа напреде, не е като днеска с бутоня да натиснеш напреде и да минеш по същество.

Нетръпеливи станаа ората. И вече нема сценаристи, нема мелицински сестри, нема водопроводчици и ухажванье. Ептен като животните станаа, дееба мааму. От вратата за краката. И нема разни такива убавци като Ханс. Излазат двама цръни на печка, вадат бухалките и почват да ръгат онаа слабичка блондинка по сички дупки. Бой, бой и накраа й са изфрълат на джуруяка и айде. Е па тава кво а? Мани, ми и у футбола така стана. Единайсе цръни играат у френския национален отбор. Влазат, изприбиват и излазат. Никакъв финес, никво вундеба нема, никво шприц ми, шприц ми, я, я, цуц май нудл.

И мелицинските сестри притежаваа неква артистичнос, ич да не е. А днешните объсани, татуирани, с некви голи охлюви между ногите, тава моо ли бъде путка, аде кажете ми? Даже и здрасти си не викат, почват да са гнясат, къде заврънат, се едно таа работа е мого проста. Мелицинските сестри имаа истински путки, като речеш путка, и устата ти се пълни. Имаа си космалаци даже и под мишниците, не само отдоле. Като са разкрачи – разперен гарван. Днешните не става чеп за зейе от тех. С некои изключения де.

Ама не е добре тава, де маанаха сценаристите. Изпросте работата ептен. Оно не че е мого културно да глеаш ебанье, ама се пак да си имаме уважението. Ебаньето не е сал мандръсанье и клатенье, нали така. Ебаньето си е у детайлите, у подготовката, у настроението, у тава как мелицинската сестра се подхилква у началото, се едно не знае кво й е намислил Ханс… Па се целунат, па се гушнат и разберат колко много се аресват… Бега маани, че са размечтах.

2 мнения по „Само нещо да питам“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.