Ономастика за аматьори

Оно мастиката неа като ономастиката, да го еба. Що ономастиката е нАука, дека са занимава с имената – откъде идат, кво значат, колко и как са разпространени…

Тиа наблюдениа връху имената по нашиа край не са систематизирани и ша замолиме сички професоре, къде прочетът туке, да са не сръдат, що нема смисъл.

Пръвата особеност, дека ша й обрънеме фнимание, е честото използване на имена, съдържащи звук Ц. Цинцифуции, връъ му гу.

Ако лъжа, те къде съм. Цеко, Цено, Цветан, Цанко, Цвети, Цецка, Цветанка, Цурка, Цанка са много често срещани имена. Има, нема в около 30 процента от населението некое от имената почва или съдържа Ц. Ако не в пръвото име, то задължително присъства в презимето или фамилията – Цветков, Ценов, Цеков, Цанов, Цуцов, Цанков, Цаконски, Церковски, Цалов и прочие. Или най-малкото Ц се среща в прекорите на ората – Цуки, Цуни, Цуци, Цури, Цоко, Ципи и прочие. И Цеко Сифоня има типично северозападно име.

А на какво са дължи тава, можем само да предполагаме. Ц е особен звук, той се цеди през зъбите, изговаря се с малко усилие, по същия начин както с малко усилие по нашиа край са танцуват и ората. Танцуват и се едно по земъта не стъпват. Тава дунавско, ганкино, дайчово, сичките ги ситнат могу ниско. И се едно са носат из въздуха. Тънко, тънко. Не щът да са напрегат ногу, те таке, полекичка, баце, нема са плашиш… Допълнителни аналогии може да се потърсат не само в звука Ц, но и в буквата Ц. Таа буква не а като другите букви, таа буква си а разказала игръта. Никва симетриа нема у неги като например у Х или Ф. Тръгва от една посока и свръшва съвсем у друга – като едно пътешествие из Северозапада или като едно напиванье с приателе на село. За финал на Ц само ша добавиме, че Ц може да бъде и самостоятелна дума – Ц се използва вместо НЕ, най-мръзеливата дума за отказ.

Друга особеност на северозападната ономастика са умалителните женски имена, в които се превръщат нормалните мъжки имена. Андрей става на Ани, Мирослав – Мими. Освен тава умалителните имат по-особени окончания – Боци, Мончи, Гоши, Точни, Пеци, Къци (отново това Ц), Саши.

А има и имена, които са изключително редки. Така например почти никой из нашите ширини не се казва Неделчо или Недялка. Това са имена, които се срещат далече на изток.

Николай е Кою. Христо е Ристака. Мария е Мара. Тодор е Тудар ели Тони. Други редки имена, които се срещат от Плевен до Белоградчик и от Ботевград до Видин, са Гица, Кева, Пеланка, Будинка, Перка, Водичка, Горичка, Арсен, Арсенчо, Славо, Славяна. Некои от имената имат ясна етимология. А други като Перо и Перка се нуждаят от пояснение. Тези имена например произлизат от думите „перо“, „перест“, перата са нещо леко и красиво, пъстро, да се периш означава да се гордееш, да се показваш колко си красив. Пауните, кокошките, токачките, гълъбите и другите домашни пернати са на почит в Северозапада.

Друг подраздел на северозападната ономастика са имената на домашните животни. 80 процента от женските кучета се наричат Буба. Голема част от мъжките псета па се казват Барончо, Цезар ели Рекс. А породите на псетата обикновено се свеждат само до 2 броя – „палаш“, ако е нормално и „миник“, ако е по-мининко. Козата е Цецка. Биволицата е Дана.

Освен тава секо едно домашно животно си има име, нито едно не остава неназовано. Дори тези, дето са обречени на смърт след неколко месеца, също си имат имена. Отношението към домашните животни е гальовно, благодарение на тех северозападният човек оцелева, той е благодарен на животните си и ги обича.

И те така те. Очаквам ваште допълнения. По същество. А в следващите статии очаквайте разбор и анализ на типичните северозападни антропологически черти – какви са външните белези, как изглеждаме и по какво са различаваме от останалите българе.

Благодарим на оркестъра.

ПС. Ено допълнение – много от фамилиите от нашиа край завършват не на -ОВ, а на -СКИ, -ШКИ – Чолашки, Пеняшки, Червеняшки, Бешовишки, Пеновски, Мутовски, Моновски и т. н.

5 мнения по „Ономастика за аматьори“

  1. Още нещо са пресетих. Абе, знае ли некой от вас защо на Кнежа ниа упорито си й викаме КнежЪ. Тава крайно и ударено „Ъ“ ми е много любопитно, защото друг такъв езиков феномен у страната нема. Не ще да е от турското изписване на „и“ без точка, което се чете за „Ъ“. По турско тава населено место е писано „Исмаил бунар“, ма тава е било само за административни нужди. Не познавам ни един стар човек, който да помни такова название на местото. А съм питала и ора, къде са родени преди началото на дваестия век – едните ми баба и дедо беа точно такива. Сички си го знаат „Кнежъ“, а защо се казва така- никой не знае.

    1. Според мене идва от думата „княз“, свързано е с некой управник преди векове.

  2. Добре ми припомнихте таа особенос.
    В нащо село (Луковитско) имената са предимно четирибуквени – Цано, Цоко, Пело, Дако, Дико, Дило, Мико, Нико, Нино, Пеко, така нанататъка.
    Дилка е женския вариант на Дило и познавам барем 2 такива. Да дено сестрите са Пена, Гена и Мата. На баба сестрите и са пак Гена и Тота.

  3. За сведение на таа от Габаре.
    Я съм от Връбица / майкя ми/ и нащо прасе винаги саа казвало „Рашко/а/“ според пола си, кучките ни „Тунджа“ / и сеги кучката на „Ранчото“ ми и викам така, а е съвременна кучка/, а песовете – „Пилистър“. Котаците – „Мандър“, кравата „Съба“ и т. н. А кажи сеги нещо, де!? Ние с ващо село винаги сме биле у спор.
    Я мн. пъти съм мислил за тия имена. Требва да са от древна порода като назе. Баща ми викаше, че са пра – български. То имената на старите ора такива – Донка, Цако, Дако, Пело, Влъчко, Ненко, Неца…

  4. Дааа, Цветан и Цветанка, съответно Цецко и Цецка са номер едно в наше село, добре че са задължителните прякори към тях, че да си ги различават. Перка също има, много ми е любимо и Вена и Цока. А на дядо ми Петър си му викаха Перо, няма такива като Петьо или Пепи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *