Софиа фюм фест 2017 – „Под слънцето“

Тиа дена, преду новото правителство у назе и новиа президент на Франция да запълнат медийното пространство, рънъ му даваше едно странно образувание в источна Азиа, къде му викат, че а дръжава, ма ку ма питате мене сиа феодално владение. С него ша ви занимаа и азе. Правилно сте са сетиле, става въпрос за последниа остров на куманизъма в светъ – великата Корейска народнодемократична република.

http://siff.bg/bg/movies/dokumentalna-programa-konkurs/pod-slantseto


По пъкя за киното, къде прожектираа филма, къде ша ви прикаам за него, ми са случиа разни пречки, даже боклуджийски камьон задръсти целата тесна уличка в центъра на столицата, къде водеше къде киното, ма коги човек е решил да са докосне до светлиа нерушим комунизъм, никви прогниле капиталисте и боклуджии немоо го запрат. Оказа са че кинозалата на френскиа институт а тесна да побере сички ора, къде немоо поверват, че у назе капитализъма а победил и имат нужда да почерпат сили за борбъ от още непобедените титане.

Филма а копродукциа между Чехия, Русия, Германия, Латвия и внимание: КНДР. Ндаа. Режисьор а украинеца Виталий Мански. Ша каете къ така Северна Кореа са а съгласила да копродуцира и с тава ша са издадете, че ели сте раждани след 1990 г. ели па вече имате старческа деменциа, изкукуригале сте демек. Кя не съ съгласява, кя разпорежда – да са снима филма, по тоо и тоо сценарий, на тава и тава место, праща асистент режисьоре, контрольоре и сичко къ си му а редъ, немоо са допущат грешки и светъ да земе да остане с лоши впечатлениа.

В тава произведение на искуството са расправа за живота на една обикновена пръвокласничка и нейните отрудени родителе. Почва със сцена, къде главната героиня расправа, изпъната пред един прозорец със саксиа с червено цвеке – кимченириа, къ бащъ и викАл, че тейната дръжава а най-убавата на земъта. Следва ведринъ – пред блоковете, в градинки и насекъде са чуе бодър призив, ората почват да праат гимнастика. Ного са усеща аналогиата с „1984“, сакчеде режисьора са опитва критика да праи. После дават къ дечурлиа в униформи отвадат на училище, в двора са строяват, поемат за къде класните стаи, ма пъкьом спират да са поклонът пред една стенъ насред двора, къде са изобразени двамата предишни велики водаче наилени между наилени дечурлиа и компютри модел отпреду дваес-триес годин. После дечурлиата влазат в клас, тама а студено и са греат на един електрически радиатор, къде а за целата стаа. По-интересен е урока, къде ги карат да повтарат сека фраза от него – къ великиа водач, дедо на настоящиа, още кога бил на 15 годин не можал да тръпи агресорете и един път докъ преставителе на тиа омразе биле в една лодка, той зимал най-големиа камик от сички дечурлиа, фрълил по тех и са заканил, че ша ги изгони. Тука режисьора па са опитва а фкарва некъкси критики – едно от децата по едно време зе а нервничи, лаас беше од камерата, ма не остава добро усещане. Питат дечурлиата знаат ли къв празник иде – знаат, иде най-големиа, ден на изгряващата звездъ, па тиа кво най-много искат: да ги приемат в младежкиа съюз за празника. После, коги детето свръша училище и са прибира, почва веселбъта. У тех има богата трапеза, па бащъ и вика, че била много умна, лаас що ядела традиционна тейна рънъ. Следват баре три фал-дубъла, къде са снимани, докъ са нагласи сцената. После дават къ детето го приемат за чавдарче, ели в Младешкиа съюз по севернокорейски. Мое да си преставите церемониата, военни с ордени връзват на дечурлиата червени връзки, тушове, ритуално плескане и др. Ма нещо режима а олабил дисциплната, що на тръжество послучай празника в некъв колтурен дом със сцена, къде дечурлиата пеат, играат и изнасат програма, са наложи асистент-режисьора да спира снимките и да инги напраи забелешка а танцуват по-патриотично.

После дават къ бащата на детето, къде а журналис, ма по сценарий са явява инженер в обрасцова шивашка фабрика, отвада на работа. Поднаса букете на бригадирката, къде а преиспълнила плана със сто и педесе процента, сички плескат, после още два-три дубъла, що асистент-режисьора кореец забелезва, че има ора, къде блеат настранъ, па и реши, че преиспълнението ша достигне 200% и така. После докъ журналиста-инджинер са съвещава с други ръководни кадри по въпросете на плана и насрешниа план, тоо режисьора вместо да внимава, пА си праи ташак с властъ – снима прозореца, ма не червената кимченириа, къде са очеплезиле на перваза, ми некво кръстовище и един регулировчик на него, къде а умрел от скръб, що нема никво движение.

Нататика па дават дечурлиата, наседале в една зала и един дедо генерал, окичен с ордени кът новогодишна елхъ, им расправа, къ великиа деда на днешниа водач ги а учил да стреят по агресорете и по време на войнъта а бил едновременно и в тилъ и на фронта. Ма тука вече режисьора зе да са улива с диренето на кусури, па бе остаил баре три фалдубъла, къде дедото пита кво требваше да каже по-нататика. Дава и едно от децата къ не издръжа на тоо дълъг патриотизъм и сал че не бе заспало. Пущи и надписе режисьора, сакчеде неко го а питал, че в училишниа двор немало деца да играат, ич немало ора, освен децата, къде маршируват за в клас по сценариа на фюма. Па и ора немало, що голема час живееле в общежитиа до фабриките, а не губат време в одене нагор-надол.

Нашта героиня са не спира, па по сценарий одвада на народни танци, къде вожда ги а одобрил и да са играат. Залата, то а ясно, а в най-убавата сграда, ма по пъкя тоо оператор не знам кво а връте таа камера, та закачи в кадъра две-три дрипави дечурлиа, къде роват в едни улични кофи. Ма в залата сички беа облечени къ му а редъ. Даваа момичета, къде играат, одавна напреднали. Детето са мъчи, мъчи да играе, па накраа тихо зе да реве.

Сцените с майкя и в една обрасцова фабрика за соево млеко нема смисъл да ви ги расправам, същите са кът с бащъ и. Едно от момичетата от танците по сценарий си навехна кракъ, апа сичките други одиа а ги видът къ оздравева в обрасцова болница и инги пожелават да оздравее за празника.

Накраа дават къ един тролей закъсва насред пъкя и ората слазат и почват да го бутат, ма не да запали, ми да връви. Мисле’, чес тава режисьора нема накъде а са омаже повече, ма с предпоследната сцена са осра брутално – докъ детето лега в обрасцовата спалня, тоа неориентираниа снима па прес прозореца отсрешниа блок. Ма баре а бе очистил обектива, че с тиа замазани лещи остаи впечатление, че сичките комшии отсреща живеат в ебахти мизериата. Неа убаво така.

Накраа па дават къ главната героиня реве, тиа с асистента ги карат да каже нещо убаво, да са поуспокои, па кя почва а рецитира стихотворение за вожда.

Манипулатор е тоо режисьор. Кара ората, къде живеат и са оцапани пд пропагандата на гнилиа капитализъм, да праат разни аналогии и да остават с грешни впечетлениа. Мола, мола. А си не мислите, че народната влас си а остаила магарето в калтъ? Още на премиерата, къде тоо уж наш човек, продал са на врагъ, праи в САЩ, та да ги едосва повече, са протестира офицялно. Кво, да не би тама а снимат и да монтират кой кво му доде на акъя. Неграмотници некви, кът не знаат да монтират филмове да беа питале. Та така.

Е ви трейлър: http://youtu.be/ES30Yf6bHxc

Айде, сеги пихте од извора, радвайте са, па за лошата загниваща пропаганда къде одих да гледам ша ви расправам неко друг път.

4 thoughts on “Софиа фюм фест 2017 – „Под слънцето“”

  1. „Омръзна ми, майко и ми додея“ …да гледам комунистически пропаганди. Немам нужда от тава, що душътъ ми изгни от комунистическо. Сигур е полезно за днешната младеж, да са не заласва по „убавото Бай Тошово“ време, ама ми е съмнително като резултат. Тия младеже си имат баща и майкя, баба и дедо, па да им ги разясняват „убавините“, да ги възпитават, що има една дума. Мене ми дождат свръх багаж сичките напъне на телевизии да ми предстаат „лачените обуща“ на нам кво си. Колко па да са лачени тия пущини? Сака че не сме живеле едно време и не повним, къде дънки „Пионер“- Бела Слатина беа единствено достъпни у НарМага, пльочи с човешка музика беа по-редки от кокиче през авгус, па за билети за убави западни филмове съм висела на опашка сичка нош пред кино „Дружба“ / Одеон по днешно му/. Немам никакъв умилителен сантимент от младостта ми под социалистическо и не сакам никой да ми навира у носо социализъмът за пореден път. И у тоа сайтец забелезвам едни носталгически въздишки по „онава време“, не ми аресват баш и не ги споделям. Ма ги заобикаям, що извън тех „rezervata“ ми е а много весел.

    1. Благодаръ за честъ, къде ми ги оказвате, коментирайки мойте кино-напъне. 🙂 Ку гледате трейлъра (пущил съм линк най-отдоле), ша придобиете по-ясна престава за режисьорската, па и за мойта „носталгиа“ по онава време, къде за севернокорейците още си а настояще.
      Иначе – по мое мнение филма а праен за западноевропейското и американското (па западноевропейско по манталитет) общество, къде абер си нема от тоо светъл строй, лагер или квото там е. Я лично бих турнал акцентете на други места, ма режисьора сака а го разберем не ниа (що нема нужда) ми ора, къде немат престава кво а петилетка за три годин и насрещен план. И те така. 🙂

    2. Весела, нашата носталгия не е по куманизма у никакъв случай, а е по детството, което е преминало у Северозапада. Ако забележите конкретно неква куманистичска носталгия, отбележете го некъде, за да вземем мерки. Да си го аресва онова време кой сака, я не съм от тия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *