Интервюто

– Ъ-ъ, добър ден – рекох.

– Добър ден, отговори ми служителката. Вие по коя обява се явявате?

– Мии… тая, последната.

– Имаме няколко последни.

Ми сега. Яз отде да им знам на тия обявите. Видех, че такова и дойдох. И мигам като плъй у брашно. Тогава момичето разбра. И почна да изрежда.

– Мърчандайзер? Не. Консултант по продажбите? Не. Техник по поддръжката? И това не. Ама никак не ми помагате.

Яз само кимах. И после й рекох:

– За таковата, фрактурите.

– Аа, касиер и фактурист?

– Точно.

– Носите ли документите?

– Кви документи?

– Диплома за завършено икономическо образование и удостоверение за трудов стаж.

– Ми не. Аз такова, прочетох. Кешиър и фрактурист.

– Касиер и фактурист.

– Не. Кеш, да събирам кеша. И да правя фрактури. Не е ли това?

– Съжалявам, тази позиция при нас вече е заета. Сега си търсим счетоводител.

– Мамка му. Добре. Извинявайте.

Прибрах се у нас и пак отворих сайта с обявите. Все нещо ще излезе и за мене, нали. Че напоследък глад настана. Само разни програмистчета търсят и компютържии. За педалчетата има работа, а за мене настана тежко време. Търся – търся. Агроном, заварчик, екскурзовод – не е за мене тва, не съм го учил. Стигнах осми клас. После Боса ма взима да бачкам, щото ме виде, че съм здрав. После го застреляха. После при другия Бос. Ама него напоследък го разкарват по арестите и пак нема кинти. И те така. Сега обикалям улиците и се оглеждам – ако има некъде дърва за внасяне, тухли за носене. И вечер си ровичкам по обявите у нета.

А, ето за това ще кандидатствам: „Специалист по перманентен грим.“ Само да не ми излезнат пак с некой номер като тая днеска, че не знам… Ми така де, некви метафори, касиер, вика, и фактурист. Ако съм прочел бияч вместо мияч, разбирам. Ама където е фактура, там е и фрактура, нали.

Save

Save

Save

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.