Как Беки боядиса оградата на Том

Бях чела „Приключенията на Том Сойер” още в първи за втори клас. Но от всичко най-ярко си спомнях момента с Беки в пещерата и този, с боядисването на оградата.

Онова лято беше първото лято без баба. Отиде си през пролетта – в сезона на божурите… Затова прекарах повече от месец с дядо. Да не е съвсем сам. 

Той ми позволяваше всичко. Ходех на реката всеки ден, а на дискотека – всяка вечер. Какво ти? Аз бях ключодържател, метач и диджей на дискотеката!
По едно време започна да ме буди рано сутрин, защото дойде ред за събиране на сеното. Ставахме в пет, плискахме си очите със студена вода. Аз – по-леко. Той ми се смееше и викаше:

– Абе, какво се миеш като коте? Плискай смело.

Плискай, плискай, ала не бях като него – и зимно време до кръста гол на външната чешма?

Потегляхме с манерка вода, малко сирене и хляб и след половин час бяхме на ливадите под гората, над Студената река – пълна с водопади и корита, в които да потънеш до шия. До пладне тичахме на тегели: надолу-нагоре по ливадата с вилите; пластехме, товарехме на каручката и, пояли на две-на три, потегляхме обратно.

Прониква в косата
топло сено.
Каруца катурва баира.
По-бавно, по-бавно върви!
Усещам дъха на селото.

Весели бяха дните. Нощите – тихи. Само един плъх на тавана държеше на тръни моите самостоятелни нощувки в голямата къща. Дядо спеше в ниската част.
И сутрините бяха кротки. Въпреки нас двамата къщата се усещаше празна, боята по прозорците изнемощяваше, а тази – по оградата – направо падаше.

Нямаше жена. Мира не ми даваше, че няма жена.

Един ден се сетих за Том Сойер и разбрах, че няма кой да ме накара да боядисам оградата, а пък и не заслужавах никакво наказание. Тогава отидох до дядо, който дялкаше хващалото на една гега, и му казах:

– Дядо, да идем до града за блажна боя, колкото за оградата, портата, черчеветата?

Той вдигна очи, просветля и рече:
– Добре, още днес ще ида.

Донесе ми боя и за една седмица къщата грейна.
– Много е хубаво – казваше дядо. – Да бе жива баба ти да види!
– Е, има и друга жена сега.

И той кимаше съгласен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.