Накокръжняк

Автор: деда ви Кърт Вонегът, превод в ефир – Рошковеца

Преду бая време бех толко заамен, че си мислех, че а възможно а бъдем човешката и рАзумна Америка, къде толко много от мойте наборе мечтаеха за неги. Мечтаехме за такава Америка през Големата депресиа, коги немаше работа. И коги са са млатееме и често мрееме за таа мечтъ през Втората световна войнъ, коги па немаше мир.

Ма сиги вече съм наясно, че Америка ша стане човешка и разумна коги пръдне гугутка. Що властъ разва’я, па апцеютната влас развая апцеютно. Ората са шимпанзета, къде са напиват на тараби с влас’. Коги викам, че наште управници са маймуни, къде са са намрътвиле на мотики с влас’, моо да развала морала на наште войници, къде са биат и мрът в Блискиа исток? Макя, тейниа морал, подобно на толко много тела, вече а отстреян на парчета. Отнасат са с тех, къто никоги не съ са однасале с мене – като с играчки, къде богат келеш получава за Коледа.

Коги одъртеете колко мене, ку одъртеете колко мене, па я съм на 81 годин, и ку сте са въспроизвеле, неку път ша питате дечурлиата, къде вече са на средна възрас, за кво а тоа живот. Я имам седем дечурлиа, четри от тех осиновени.

Много од вазе, къде четете тава, сте лаас наборе на мойте унуци. И тиа и виа сте царски преебани и излъгани от наште следвоенни корпорации и правителства.

Питах по големиа въпрос за живота моа биологичен син Марк. Он е педиатър и автор на мемоара „Експрес Рай“. В него са расправа за пропадането и прибиваньето, усмирителните ризи и изолаторете, от кои он успе да са въстанови и ча да завръши медицинскиа факултет на Харвард. Па д-р Вонегът вика на дрътиа си изкукуригал родител: „Бащъ ми, тука сме да си помагаме да преджапаме през тава, квото и ще да а то, връъмугу.“ Я ви го предавам на вазе. Запишете си го на една ратишка и си го турнете до шишето с рикиата, а го не забравате.

Требва да ви кажа, че звучи бая добре, почти кът „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям“. Много ора си мислат, че Иисус го е казал тава, що то много прилича на работите, къде Иисус обичАл да казва. Ма всъшнос го а казал Конфуций, китайски философ, 500 годин преди да доде тава най-велико и най-човешко от сички човешки същества, наречено Иисус Христос.

Китайците са ни дале още, чрез Марко Поло, макаронете и формулата на барута. Ма са биле толко гламави, че са ползвале барута сал за заря. Тогива па сички са биле толко гламави, че никой в целото полукълбо неа си имал на престава, че има и още едно.

Ма да са врънем към ората кът Конфуций и Иисус и моа синковец доктора Марк, къде дават акъли къ моем да постъпваме по-човешки и евентуално да напраим светъ по-малко болезнено место. Един от теа, къде най ги аресвам е Юджийн Дебс, от село Тер От в моа роден щат Индиана. Глейте сеа:

Юджийн Дебс, къде умре през 1926, коги я бе сал на 4 годин, бе пет пъти кандидат за президент на социалистическата партиа, апа през 1912 получи 900 000 гласа, шес процента от народниа вот, ку моо си представите текова гласуване. Докъ агитирваше, разправаше тава:

Докъ има ниска класа, я съм в неа.

Докъ има криминален елемент, я съм от него.

Докъ има душъ в затвора, я не съм свободен.“

Коги чуете квото и да а социалистическо, не ви ли са ще да поврънете? Кът например големи обществени училища ели па здравни осигуровки за сички?

Кво ша каете за проповедтъ на Иисус в планинъта за блаженствата?

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии…“

И така нататика.

Не съ баш опорни точки на платформата на републиканците. Ни па приказки кът за Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни.

По неква причина най-гласовитите христиани од назе никогиш не споменуват блаженствата. Ма па често със слъзливи очи настояват десетте Божи заповеди да са постават на обществени сгради. Па тава, разбира са, а Моисей, неа Иисус. Досеги не съм чул неко от тех да иска проповедтъ в планината за блаженствата да бъде турната некъде публично.

Блажени милостивите“ в съдебна зала? „Блажени миротворците“ в Пентагона? Я са маанете!

В нашта скъпоценна конституциа има голема дупка и не знам кво мое да са напраи, че да са опраи. Тава а то: сал глъмаре сакат да стават президенте.

Ма коги спреш да го мислиш, сал глъмаре мое да посакат да станат човешки същества, ку той или кя имат избор. Що сме вероломни, ненадеждни, лъжливи и алчни животни, затава!

Родил съм са човешко същество през 1922 сл. Хр. Кво значи „сл. Хр.“? Тава ознаменува къ един пандишчиа, съкилийник в тава откачено убежище, къде наричаме Земя, а бил закован за дръвен кръс от неколко други пандишчии. Докъ а бил още в съзнание, ониа му набиле пироне в китките и стъпалата и – към дръвото. Испраиле кръста та он да са провеси горе и да мое и най-дребниа човек из навалицата да го види къ са гръчи и така.

Моете ли да си преставите ора да праат текова нещо на човек?

Нема проблем. Тава а развлечение. Питайте благочестивиа католик Мел Гибсън, къде от набожнос натрупа една бала пари с фюм, къде дава къ измъчват Иисус. Нема значение кво а казал Иисус.

Докъ а царувал, крал Хенри VIII, основател на англиканската църква, а сварил жив един, къде са а представал за него, имитатор. Па шоубизнес.

Следващиа фюм на Мел Гибсън мое да а „Имитатора“. Класациите па ша бъдат разбити. Едно от малкото добри работи на модерните времена а, че ку умреш брутално по телевизора нема а си умрел суетно. Ша си ни поразвеселил.

И кво ша рече великиа британски историк Едуард Гибън, живел 1737-1794 сл. Хр., за човешките дела досеги? Рекъл „Историата а всъшнос малко повече от списъка с престъплениата, идиотщините и лошиа късмет на човечеството.“

Същото може да са каже и за броя на Ню Йорк Таймс от таа заран. Френско-алжирскиа писател Албер Камю, къде спечелил Нобелова награда за литература през 1957, написал „Има сал един сериозен философски проблем и тава а самоубийството.“

И тука па иде големиа смех от летературата. Камю а умрел в автомобилна катастрофа. Коги а живел? 1913-1960 сл. Хр.

Чуйте ма. Сички големи летературни произведениа расправат ква преебавка а да си човешко същество, тава „Моби Дик“, „Хъкълбери Фин“, „Червената значка на куража“, „Илиада“ и „Одисея“, „Престъпление и наказание“, Библията и „Атаката на леката кавалерия“.

Ма в защита на човечеството а редно да кажа и тава: нема значение по кое време в историата, даже и в райската градина, секи стига до там (до преебавката, бел. прев.). Па и, кът изключим райската градина, то вече си връвът тиа откачени игри, къде моат да та побръкат, дажи ку не си побръкан поначало. Некои от теа игри, къде вече са почнале и си връвът, коги ти стигнеш дотука са любов и омраза, либерализъм и консерватизъм, коли и кредитни карти, голф и момичешки баскетбол.

Ма по-ненормална от голфа си а модерната американска полетика, къде зарад телевизиата и убавините на телевизиата, моеш да бъдеш сал един от двата вида човешки същества, ели леберал ели консерватор.

Бе то същото а сполетело и ората од Англиа преду бая време, а сър Уилям Гилбърт од радикалниа одбор на Гилбърт и Съливан написал теа прикаски за песен по онава време:

Често си мисла че а смешно
къ природата така го глАси
че секо мунче и секо момиче
къде са ражда на тоо свет
е ели малко леберално
ели па малко консервативно.*

Кои от тех сте виа в таа дръжава? Всъщност житейски закон ли а тава да требва да бъдеш от едните ели другите? Ку не сте от едните ели от другите може па и да сте мекица.

Ку неко още не е разбрал накъде а с главъта, ша му пОмогна.

Ку сакате да ми земете пищовете, подкрепяте трепането на зародиши, умирате си от кеф коги хомосексуалисте са женат едни за други и сакате да им подарявате тенджури и тигане за свадбата, апа и на сичкото отгоре сте бедни – значи сте либерале.

Ку сте против тиа предпазни мерки и сте за богаташете – значи сте консерваторе.

Къ по-просто да ви го обеснъ?

Нашто правителство води войнъ с наркотиците. Ма глейте сега: двата вида, къде най са злоупотребява с тех, водат до най-яки зависимости и най-много съсипват, са абцеютно законни.

Единиа, разбира са, а етиловиа алкохол. A президента Джордж Буш младши без преувеличение самичък си признава, че а бил на талпа, на мотика ели на одвес бая време в периода откоги а бил на шеснаесе та докъ стане на четиресе и една годин. Коги чукнал 41, вика, че Иисус му са явил и го накарал да са абариса и да са не налива кът фитириа с дванаес къртичини.

Други пияници са виждале розови слонове.

Па знаете ли що толко го а яд на арабете? Що они са измислиле алгебрата. Измислиле са и цифрите, къде ги ползваме, включително символ за нищото, за кой никой са неа бил сетил преду тех. Мислите, че арабете са тъпи? Я пробвайте да разделите големи суми с римски цифри.

Ниа разпространяваме демокрациа, нали? Баш къ европейските изследователе са донеле христианството на индианците, къде сеги им викаме „туземни американци.“

Кви неблагодарни омразе са биле! Колко неблагодарни са ората в Багдад днеска.

Така че дайте па да намалим данъците на богаташете. Така ша дадем на бин Ладен урок, къде нема а го забраи скоро. Да живее шефа!

Тоа шеф с неговите легионе носат толко демокрациа, колко европейците – христианство. Ниа ората изобщо немаме думата по тава кво ша им доде на акъя да праат нататика. Ку не сте разбрале, тиа вече са изринале хазнъта, кът са ги раздале на другаре във войнъта и са осигуриле бомби за националната сигурнос, оставайки на вашто и на следващото поколение ебахти дълга, къде ша бъдете поканени да платите.

Никой не мъцна, коги ви направиа тава, що беа изключиле сички аларми, къде моеше по конституциа да писнат: президенството, сената, върховниа съд, феберето, свободната преса (къде бе прифаната и заеба пръвата поправка) и нас ората.

Дали я неко път употребявам разни матряле? Стра’ ма а от хероин, кокаин, лсд и т.н., що моо ма затриат. Един път пуших марихуана с Джери Гарсиа и с Благодарниа мрътвец, е така, колко а съм с ората. Не усети’ да ми праи нещо, квото и да е, затава не повторих. Апа по Божие благоволение не съм алкохолик, ген. Понекогиш удрам по неко пиене, и таа вечер ша натръта. Ма две ми а границата. Нема проблем.

‘Но са знаа, че пуша кът комин. Още вервам, че цигарите ша ма довръшат. Огън от единиа край и глупак от другиа.

Ма ша ви кажа една друга работа: един път главъта ми бе яко замотана, ма така, къто даже и с кокаин не моо са намоташ. Тава бе коги зимах шофьорска книжа. Варди са, целиа свет, Кърт Вонегът иде!

Апа тогивашната ми кола, Студебейкър, доколко помна, са задвижваше, къто почти сички днескашни транспортни средства и други машинарии, тава електроцентали и пещи, от наркотиците, къде най са злоупотребява с тех, водат до най-яки зависимости и най-много съсипват: изкопаемите горива.

Коги стигнахте дотука, дори коги я вече бе стигнал дотука, индустриализираниа свет вече бе станал безнадеждно овръзан за изкопаемите горива, апа тиа скоро ша свръшат. Накокръжняк.

Да ви кажа ли чесно? Имам впредвид тава неа кът по новините, кво ша каете?

Е ква мисла аз, че а истината: сички сме зависими в период на отказване от теа изкопаеми горива и скоро ша са накокръжим.

И кът толко много други наркомане, къде скоро ша са накокръжат в абстиненциа, наште управници връшат насилничества та да докопат малкото, къде а останало от тава, къде сме зависими от него.

Кърт Вонегът (1922 – 2007 г.) е американски писател. Коги а бил млад са а расправал с журналистика. После почва войнъта, мобилизират го и са бие на фронта. Преживява кът военнопленник бомбардировката на Дрезден през 1945 г., къде а изтрепала повече от 60 000 човека. И те така.

Заглавието на есето в оригинал е „Cold turkey”, буквално „студена пуйка“. Тава (освен закуска със зелева чорбъ след тежка нош в Северозапада) значи реско спиране на приемането на смрад, към коя а развита зависимос. Бая кофти, апа един от ефектите а тоа, че кожата на наркоманете в абстиненциа са накокръжва.

* превода на стиховете а буквален, ша ма прощавате, ма така а по-добре, отколко а са напиням да римувам, нищо не одбирам от поезиа. Ку неко дръжи на поетичностъ, мое да помоли Баце Митко Черногледеца да помогне, ку му са расправа.

Оригинала а тука: http://inthesetimes.com/article/cold_turkey

За превод на книжовен език – клекнете тукее: http://severozapad.org/archives/440

7 мнения по „Накокръжняк“

  1. Млого рАзумно е постъпил афторо, къде са а сетил да преведе по нашенски убавите приказки на бае ти Вонегът. Кога друг път са види по-слободен, мое да преведе и писмото на вожда Сиатъл от 1850г. И тоа лешпер вождо са пада крайно северозападен наспроти щатската географска карта. Онава, къде го е казал още тогива, куту нищо важи и до сеги и мое да са препише на произволно избран днескашен пустиняк я от Видинско, я Монтанско, пречка нема да а и от Койнаре. Щото кое си е разумно, то си а и общочовешко.

    1. На преводача си му а кеф да адаптира разумни работи на роден диалект 🙂 Па за автора нема кво да прикаааме. Пущи линк на писмото, къде викаш :€

      1. Тава с линковете го не умеем, що съм 1/ хуманитарен профил и 2/ съм с ЕГН от шеесетте. Обаче куту чукнеш в търсачката „Речта на вожда Сиатъл“, сичко си излаза, ем на български. Айде, спорна ти работа и с Бога напред!

  2. Страхотна творба, но цифрите са измислени от индийците и нулата също. Арабите само ги пренесли чак до Европа.

    1. Ндаа, има некои неточности статиата на стариа немец, ма се пак требва да имаме предвид, че а писана за американци 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.