Из „Етимологии на общо основание“

Мръсен език няма.

Един приятел смята, че думата „путка“ има общ корен с руската „путь“, тоест „път“. Производни от „путь“ в руския са „путник“ – „пътник“ и „спутник“ – „спътник“. На тоя човек обаче не може да му се има много доверие, тъй като единствен той от всички мои близки и познати има смелостта и мъжеството да откаже лека и интересна работа за 1600 лева на месец. Нашият няма пари да си плати наема, но пък твърди, че удоволствието да откажеш толкова пари е неописуемо. Извратеняк.

Ето, продължава той, детето откъде излиза за първи път? От путката. Това е неговото първо пътешествие. Следователно това е един незапомнящ се, но велик и чудесен път в женски род. Път – пътка – путка. И така – човекът е пътник. Пътешественик. Мотивът за пътуването е застъпен в 99 процента от литературата. Излиза човек на майка си от пътката и пътува, пътува, пътува, докато не запълни трапа, докато не му изтропат сандалите и повече просто не е в състояние да пътува. Животът е път. Почва от пътката и свършва в дупката.

И не само това, ами и цял живот се опитва да пропътува обратното разстояние, да се завърне в първия си дом. Пътува на обратно, съпротивлявайки се на пътя към трапа, хоум суийт хоум, мъчи се значи човекът да пропътува разстоянието, но все не успява да стигне докрая, все се спира, влизайки само донякъде. И с всеки опит да се върне, откъдето е тръгнал за първи път, изпитва някакво несравнимо удоволствие – за един кратък колкото оргазма миг той се е завърнал в онзи топъл и блажЕн уют. Напред – назад, напред – назад, пуф-паф, ту-туууууу… Да искаш да се завърнеш там е естествено. Там ти е било приятно и спокойно. А след това цял живот си затънал до уши в стреса, шума и мръсотията. Как да не копнееш да се завърнеш в самото начало на пътката, на чисто и тихо… та това е първото човешко желание изобщо.

Тези опити за пътуване към началото се наричат с изтърканата, древна дума „ебане“, върху която ще се спрем по-подробно по-нататък в нашето изследване. От тези опити няма нищо по-първично, защото те са стремеж към възстановяване на първичния покой. А останалите перректални и перорални прониквания са просто едно украшение, един живописен орнамент, доказващ изобретателността на човешкия гений… или демон. Защото устната кухина и ректума имат по природа друго предназначение. В този смисъл извратена и неестествена е дори „нормалната“ целувка – допират се и се лигавят взаимно органите за хранене и говорене. Това дори звучи противно някак…

С тази поетична етимология на „путка“ ще трябва да се примирим просто защото с друга не разполагаме. В този вариант думата се среща единствено в български език, за сравнение в руски е „пизда“. Тук може да се направи далечната връзка, че „пизда“ е с предполагаем корен „езд-ить“, което освен като „пътуване“ бихме могли успешно да свържем и с „яздене“. Язденето също е пътуване, в края на краищата! Дий, Маруся, дий, миличка! Къде ми е камшикът?

От „езд-ить“ освен предполагаемото „пизда“ е и „поезд“ – „влак“, каквито и асоциации да си извлечем оттук: че путките обичат да се возят; че путките и влаковете са нещо романтично; че путката може да те извози просто; че в руските транссибирски влакове настава голяма ебан – студът и скуката провокират такива мисли просто; че няма значение дали си във влака или в путката – важното е да се движиш, защото животът е движение… и т. н.

Пътят е важен, пътят.

И тук, на това място, някой край мен се обажда, че на немски „кола“ е „wagen“ и абсолютно нищо не ни пречи да го свържем с латинското „vagina“, но аз му казвам на този някой да млъква, щото ми писна вече да дрънкам за пътуване, вагини, каруци, беемвета и най-обикновено шибане. Стига толкова, време е за една ракия…

Всъщност, може още малко… Винаги може още малко. Женската душа е като трамвай. Винаги има място за още един.

Поради заложения си още при първото си прегрешение срам човечеството използва за половите си органи както дрехи за външно телесно прикриване, така и множество най-различни евфемизирани или табуирани изрази за прикриване на директното назоваване. Няма други думи с толкова много синоними, както думите, обозначаващи половите органи и половия акт. От една страна, се опитваме както със смокиновото листо да си прикрием „срама“, а от друга, демоничният порив да „обезчестим“ свещените органи ни гъделичка неудържимо. И двете противоположни желания раждат много нови и красиви думи. Умалителните „путе“, „путенце“, „пиче“, „пиченце“, „пичоранка“, които звучат гальовно и възбуждащо, пейоративните „путище“, „путерица“ и преминалото в мъжки род „пичок“, които също звучат съблазнително, бихме могли по горната етимология да асоциираме съответно с „пътечка“, „земен път“, „екопътека“, „паваж“, „калдъръм“, „третокласен път без винетки“, „магистрала“ и каквото още се сетим. Хубаво е да си откривател на нови пътеки, да проправяш пътечки, да бродиш из тъмни лесове и непроходими планини, както е хубаво и да хвърчиш по магистралата или просто да креташ и да се клатушкаш с двайсет километра в час из дупките и неравностите по междуселските пътища. Изобщо пътуването е съвсем приятна и положителна дейност за човешкия организъм. Да пътуваш, да пътуваш, докато не завали дъжд и светът не потъне в големите локви…

Или както е казал поетът:
“ – Хей, другарю, ти какво решил си с чука!
С тоя трясък и искри?
– Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!“

От останалите синоними на „путка“ бива да споменем като симпатични за артикулиране ботанически-образното „слива“, етнически натовареното „минджа“, медицински изчистеното и споменато вече „вагина“, неутралното „влагалище“ и дори хенримилъровото понятие „търлък“… Със сигурност има още десетки известни и съм убеден, че може да се измислят стотици, хиляди и милиони чисто индивидуални (като „праскова“, „рибка“, „пеперудка“, „котенце“, „писенце“, „мусенце“ и прочие и прочие), просто защото тези пътища не са просто пътища, всеки път и всяка пътка са уникални, неповторими, дори тогава, когато минаваме по тях за хиляден път и си мислим, че ги познаваме добре, дори тогава те са потайни, нови, криещи изненади…

В останалите славянски езици най-използваната дума за входа в този живот е „пичка“ – в чешки и словашки „piča“, в сръбски „пичка“ и т. н., което е доказателство, че това е най-старото и автентично название. Явно им е липсвало вдъхновение или по-скоро въображение на древните, след като извеждат думата от корена „пик“, същият от който е и „пикая“. Унизяват тази вълшебна чудесия, приравнявайки я на обикновеното пикало, ами добре че сме ние…

От яките американски филми ни е известно, че най-популярната за обекта английска думичка е „pussy“, което е умалително за „котка“ – „котенце“. Просто може би защото хората, говорещи по рождение английски, са пътешественици на практика, докато ние като че ли си оставаме само с мечтата за пътешествия и опоетизираме всеки порив за пътуване. И ето значи от какво най-много се умиляват те – от котките, които, както знаем, са знак за домашен уют, спокойствие, нежно мъркане и отъркване. Така или иначе, в началото на „pussy“ отново срещаме „П“ – двуустнената, беззвучна, стегната, преградна, съгласна фонема… каквато искаме да е и всяка разсъблечена пред нас пътка, в края на краищата… Нали така!
Когато артикулираш „путка“, бузите ти се издуват и изведнъж се взривяват – представяш си нещо пълно, сочно и експлозивно. При артикулацията на „пичка“ звуците сякаш се цедят през устните и веднага изниква представата за нещо фино, нежно, тясно и мляскащо…
Оттук нататък всяка една мисъл в тази насока би била подходяща и удачна, стига да е поетично обременена и да носи в себе си заряда на ерекцията. За каквото и да се замислим, накъдето и да поемем в тази минута с левия си крак, ще е обидно за самата лексема „путка“ ние да останем равнодушни и да не поискаме тозчас пред нас да се разкрие в целия си блясък това магнетично явление – женският полов орган, детеродната тръба, началото на началата, пътят в женски род и т. н. синоними, синоними до главозамайване, световъртеж, вертиго и десет тека на денонощие… Край на думите. Думите са излишни и единственият възможен извод на нашия фундаментален етимологичен труд е, че дори да не изкарваш по 1600 лева на месец, ти си се родил пътник и единственият безалтернативен начин да се порадваш на пътуването е просто да пътуваш. И този, който изкарва по 1600 на месец с нищо не превъзхожда другия, защото животът е път, както вече казахме по-горе, и никога не знаеш дали няма да спукаш гума, да ти се изтърка притискателният диск на съединителя, да влезеш в глуха линия или просто да ти се скъсат подметките… Но както и да е, време е да преминем към следващата ни глава. Онази отдолу.

За хвърковатата чета, пернатата дружина или мултипликациите на разтегливото

Млад физик с дебели „рогови“ очила, работещ в БАН, се вози в градския транспорт и без да иска вижда на стената на автобуса три букви. Мисли и осмисля бавно: „Хикс… Игрек… И кратко… Нищо не разбирам, някаква хуйовина.“

Даааа. Вицът е метафизически прав. Тук долу нещата стават все по-непонятни. Тук долу, на обратната страна на луната, е тъмно и светлина отникъде не идва… Защото от хилядолетия насам мъжкият полов орган е символ. Символ-квинтесенция на какво ли не и най-вече на мъжките комплекси, така да се каже. Обаче над тези комплекси се говори за фалоса като символ на плодородието, на мъжката оплождаща сила и живота, за фалическите изображения в Древна Гърция, Египет, Индия и по междублоковото пространство в Младост 3. Навсякъде все тази позната гаменска рисунка, която ни озадачава с емоционалността си – откъде тази гордост от естествените физиологични процеси, защо ерекцията предизвиква толкова силни душевни вълнения у носителя си, все едно да се гордеем с това, че всяка сутрин ни се пикае или че през определен интервал от време на деня огладняваме! Действително – необясним феномен.

От тази неразбираема древна емоция навярно се налага да изведем и етимологичната неяснота на лексемата „хуй“. Във всички славянски езици тя звучи по идентичен начин и означава една и съща реалия. Но как се е появила думата и с какво можем да я сравним, къде е коренът й, си остава тайна. Предположенията за звукоподражателния й произход, сякаш при развяването на пениса на вятъра или при пътуването му към началото на живота и уюта на утробата се е дочувало в някои случаи едно свистящо „хуууй, хуууй“, си остават категорично в областта на фантазията. Това, с което ще трябва да се задоволим, е един прост разбор на фонетичния състав: първата фонема „Х“, като веларна, тоест меконебна съгласна намеква за първоначалната мекост на органа; освен това „Х“ е и проходна съгласна, което не се нуждае от допълнителен коментар, по всеобщо мнение споменатата мъжка сексуалност притежава високата проходимост на модерните джипове – 4Х4; „У“ е нискотонална, 700 херцова, тясна, лабиална гласна и изводите, които извличаме оттук са, че ниската тоналност напомня за ниското и дискретно разположение на органа в мъжкото тяло, теснотата е признак за тесногръдието и заслепението на члена, както и съвсем образно напомняне за неговата удължимост – „У“ се разтяга по същия начин, както се разтяга и той; а що се отнася до лабиалността, тоест устненото разположение на „У“, това е достатъчно прозрачна алюзия за така любимото на мнозина индивиди устнено-орално-френско сексуално общуване (думата „любов“ тук е повече от неуместна…); и стигаме до „Й“ – и-кратко си е и-кратко, така нареченият глайд, звук, който е нито гласен, нито съгласен, преходен звук, който по-скоро се причислява към съгласните и тази негова неопределеност много ясно изразява непостоянното състояние на мъжкия полов орган, който е ту един, ту друг, в зависимост от условията, в които попада и има ту едно, ту друго настроение, което най-често се отразява и върху настроението на членоносителя.

Оттук нататък, значи, приятели и съседи, за да си помогнем за по-цялостното разбиране на човешката психика по отношение на така преекспонираната исторически мъжественост, ще е интересно да се спрем върху производната руска дума „хуйня“, която в съвсем свободен превод можем да предадем като „хуйовина“, а няма да е грешка, ако я предевем и като „нещо си“. Това „нещо“ може да е всичко. „Хуйня“ е всичко, което не разбираме, всичко, за което нямаме друга дума в езика, но най-вече – нещо долнокачествено и презряно. Мъжката сексуалност е универсална, всепроникваща и всеназоваваща. Служи за наричане на непознатото, за проникване навсякъде… Но пък защо долнокачествена и презряна, не ни става ясно, какво искаше да кажеш с това, приятелю? Ми не знам и аз, може би е влияние от руския ми… Така де – не бива да забравяме, че става въпрос за славянски език и то руски, където женското царство е абсолютна монархия. „Хуйня“ е от женски род, мъжкият атрубит е придобил женски признаци. И презрителният смисъл е основен. Руската литература е доказано хетеросексуална, за разлика от изпедерастялата немска такава. В руската литература Ана Каренина и Грушенка са издигнати на пиедестал, в онази необятна шир царува матриархатът и на мъжа не му остава нищо друго освен под чехъла да потъне в дълбоките градуси на водката, да подгизне от смучене, да се налива до отрицание на битийния модус. Такъв мъж е мухльо, предпочитащ шишето пред пътката, и затова се е появила презрителната дума „хуйня“. Ние можем само да се гордеем с ниската фреквентност на „хуйовина“ – явно обичаме бутилката и пътката поравно и не сме чак такива мухльовци, пък и нашите пътки не са чак толкова високомерни и надути, нашите Цецки са си скромни, тихи и раболепни или поне доскоро бяха такива, но нещата за жалост взеха да се променят, мръсните феминистки и педалски американски послания навлизат все по-мощно в общественото ни пространство и нанасят непоправими вреди върху прясноизораната психика на нашенските пътки…
Доказателство за агресивното нахлуване на най-нечистоплътни и покварени западни отпадъци на територията на бившия квазикомунистически ареал е и следното стихче, където отново срещаме „хуйня“ с нейния основен смисъл и няма нужда да я превеждаме:

Над селом хуйня летала
Серебристого металла.
Много стало в наших дни
Неопознанной хуйни.

Над село хуйня летяла
от сребрист метал.
Много станаха в наши дни
непознатите хуйни.

Истинският смисъл на „хуйня“ обаче руснаците отдавна са изяснили: представете си – Ница, море, палми, слънце, жени… А всичко останало е хуйня.

Следват синонимите на мъжкия полов орган. А те са мнооого, няма да ни стигнат десет пергаментови вожи (от дърт хуй кожи) да обясним произхода и смисъла на всеки един от тях… „Хуя“ вече няма да го споменаваме. „Член“ е биологичното название, което значи „израстък“, „крайник“, членове са ръцете и краката – половият член е петият поред, освен ако не смятаме и човешката глава за най-обикновен израстък… Значи шест израстъка общо. „Пенис“ е латинското медицинско название, което нямаме достатъчно ерудиция, за да проследим в миналото, щото сме леко тъпи. Знаем само, че “Пенис пресура” е превод на “хуй сплескан”, както и „вулва хипнотика“ се превежда като „путка заспала“. „Пишка“ е доста разпространено и безлично с ясен и невзрачен произход, така че не си струва да го обсъждаме…

И сега, приятели и съседи, идва кулминацията! Оркестър, туш! Да пътуваш по земята е нормално, да се придвижваш с много или малко километра в час е нещо обичайно и приятно… Докато летенето не е за всеки. Летенето е за избраните. Би било скучно и превзето сега да почнем разсъждения в посока „летенето като човешка мечта от античността“ или „летенето – вдъхновението на човека, искащ да прилича на птицата“. И ще е достатъчно да се ограничим с простото сравнение, че ако с пътката и пиздата се пътува, то с кура и патката се лети!

Думата „кур“ е със старославянско значение „птица“, за доказателство в руски имаме „курица“ – „кокошка“, а в словашки „kura“ и „kurča“ – „пиле“. Да забележим обаче, че става дума все за домашни, опитомени птици, също както и в случая с „патка“. Никъде не се споменава „орел“, „ястреб“ или нещо подобно, макар че всеки е свободен да си го назове, както си иска… Трябва да си с доста завишено самомнение, за да се изразяваш по някакъв самонадеян начин: „Отивам до тоалетната да се срещна с кондора!“ или пък: „Ще се здрависам с лешояда!“… Най-многото, което сме чували, е да се споменава, че децата ги носел щъркелът, тази прелетна, пролетна, моногамна, дългоклюна и симпатична птица.

В западнославянския словашки като най-употребявана дума, еквивалент на „кур“, имаме „kokot“, което някои свързват с френското „cocotte“. По-вероятният произход на „kokot“ обаче е от старославянското, останало и до днес в словашки и чешки „kohut“ – „петел“. Дори да приемем френския вариант, нещата са съвсем равностойни, пък и индоевропейските езици са доказано родствени – „cocotte“ е от „coq“ – също „петел“. Отттук е и английското „cock“ – официално „петел“ и жаргонно „кур“; и като последен щрих също от английски можем да приведем „dick“, което се превежда и като „хуй“, и като „човек“ и изобщо има подобната многозначност на руското „хуйня“ и вероятно идва от „duck“ – „патица“, „патка“.
Споменаването на всичко друго оттук нататък е излишно, освен на едно важно нещо. Ако жената не умее да лети, както се казваше в един готин испански филм, никакви птици не могат да я вдигнат на крилете си, нито орел, нито феникс, нито дори птеродактил… Та даже и Боинг 747 да й подадеш, няма начин такава жена да се издигне и на сантиметър от земята, просто защото не може да лети, не й идва отвътре, няма я дарбата, единственото нейно предназначение е продължаването на рода и пътуването (не летенето) с нея е сведено до баналното и скучновато ходене през уикенда на село за домати – правиш го, без да се замисляш, просто така трябва.

И понеже вече ни досрамя да пишем такива нАучни трудове в такова гладно време, когато почти никой не изкарва по 1600 на месец, се налага да преминем към заключителните думи. И пак понеже не изчерпахме докрай така интересната тема, се налага да завършим със споменаването на някои от по-екзотичните синоними на „хуй“. Тук са наблягащото на размножителната сила и опит „дедовец“, на стоманено-твърдото в „грездей“, диалектно-животинското и неуправляемо „дзвер“, фолклорно-трудовото „паламарка“, културологично-литературното „фалос“, спортно-хиперболизираното „бухалка“, непослушното „рецидивист“ и т. н.

И цялата работа заприлича на, както казват отново добрите стари руснаци, с хуя си круши да брулиш… Нищо не става нито от мен, Мърди Мъдрев, като доцент – етимолог, нито пък от моите нещастно-надървени опити да ви напиша нещо приятно и хубаво, ми по-добре да взема да млъквам и като ми се допише пак, ще взема да ви обясня откъде идват и разни други често използвани и смятани за мръсни думи в нашия прекрасен и живописен език…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.