Петранка и седемте овчарета

Имало едно време у Бокиловци една царица. Она не била истинска царица, ама била станала Мис Северозапад та от тама и дошла таа титла. Била се оженила за един личен момък у селото и забременела. Минале се 9 месеца и родила момиче един път. Ама се уплашила царицата, коги детето зинало да реве неколко пъти, и побегнала да бие катерицата, нема с дечор да се разправа. Струвал правил Царо, (он не бил баш цар, а имал казан за ракия, та за съсеянете си бил жив цар) гледал па да се ожени и фанал една позастарела, ама убава вдовица от Берковица. Верно, била млого убава, а се занимавала и с магии. Секи ден питала едно огледало:
– Огледалце, я кажи коя е най – сгодна у Северозападо?
– Ти, си най – сгодна у целио Северозапад, та даже и до Дупница, надоле немам обхват.

С годините детето растело и ставало се по – убаво. Думали му Петранка. Една черна коса и едни длъги крака, майкоу… па и босчици имала.
– Огледалце, огледалце, я кажи коя е най – убава у целио Северозапад?
– Ти беше най–убава, ама вече си малко спарена, та Петранка е по-убава.
– Не е верно, да те убиа Господ!
– Верно е, верно е!

Царицата фанала огледалото от яд и го фрълила на прасето Цецо и оно го срупало, като магаре – лукче.
Требва да се отръвем лаасе от таа пикла, не мое да е по–убава от мене.

Маменцето й злобно, викнала един ловджия.
– Заведи Петранка у Непирче, там чък до Баювица. И я утрепи, за доказателство ми донеси сръцето, да видим, че е умрела.
Завел я ловецо у Непирче, като ги излъгал, че манатарката е на 8 лв килото и я подлъгал да пойде да бере с ньего. Извадил пушката и казал на Петранка кък стоят нещата.

– Бако Пеци, молим ти се, не ме трепи, ша каам на татко секи ден да ти дава по кило рикия. Па я ше избегам у Замфирово и повече нема да се меркам тука. Не бил лош чвек Пеци, та се смилил над Петранка, па и ракийца обичал, изпуща ли се такава оферта?

Фанал и закоял едно яре и занесъл сърцето на царицата. Станал он пред ньеа и почнал да се пюнчи, вече си бил зел дело за днеска:

– Те вви го сръцето, госпожа, Петранка е нема вече, дай са един лев да земем една бирица.

У тва време Петранка се лутала из горите и полетата покрай селото, оти не могла да намери пъто за Замфирово и стигнала една дръвена барака. Влезнала вътре и кво да види да види – маса, телевизор, седем столета и седем кревата, било плъно с чорапе насегде и се не даянило от смрад. Почнала да чисти, ама млого изгладнела и погледнала кво има у ладилнико „Мраз”и намерила малко пача у едно тенджере и пръжено. Къде имало ток у таа затънтена барака, немом да ви каам, ама ладилнико работил. Апнала и се тръколила да дремне за малко, ама зачмала стабилно. Като се стевнило се прибрале господарете на къщата – седемте овчарета.

– Кой ми е изфрълил чорапете?
– Кой ми е изел пачата?
– Кой ми е изпрал куртката?
– Кой ми е ровчил у щавляко?
Коги погледнали у единио креват, спи неква убавица.

Гошето потръкал ръце:

– Малее, таа спи у мойо креват – за мене си е!

От там Спас изревал на умрело:

– Беги, що ако ти ударим една песница, ша ти фръкнат говната чъ у Враца, за мене а!

От тоя спор невестата се събудила.
– Кък се казваш, девойче, запитали у един глас овчаретата?
– Петранка…

Разказала им за премеждиата си и тия забравили за пошлите си помисли, греота би било!
Направиле сделка с нйеа да седи при них и да нги готви и можело да си живеа у къщата.
Ама щастието не било привилегиа у Северозападо, та станало така, че прасето Цецо, къде изело огледалото, умрело преди да го смеля и царицата си го зела, след като го разпорили, умила го от лайната и па почнала.

– Огледалце, огледалце, коя е най сгодна у Северозападо.
– Ти си млого сгодна, ама Петранка, дека живее при овчаретата у Ерано бръдо е по сгодно, малее, оти съм огледало!?
– Ой, маменцето й жилаво, жива, е да пукне ега.
Пробала неколко пъти – с отровен меелем, с отровен гребен, ма се се случвало така, че Петранка й се не мре.
– Да се забъкне, каква а.
Накрайо замислила най–коварнио си план и се заврела у кошарата и почнала да прави магии.
– Са да видиме като си отапе от таа дуня, кък ше посиньеа като на умрел циганин уйо!

Пременила се пак като бабичка и отишла до бараката.
– Има ли некой, продавам много убави дуни, зима иде, компот не се ли пие тука?
– Я не пущам вече никой тука, беги си по пъто!
– На 30 стотинки килото ти ги давам ма, нема ли да земеш.
– На 25 ша ги земем, трийсе са млого.
Бабичката не била съгласна и тръгнала да си оди, стигнала си почти дом, докато се вайкала, че толко евтино не моа да ги даде, ама се сетила, че не е дошла да прай изгодна търговия и се поврънала пак при бараката.
– Добре, на 25 стотинки и са твои.
– Далаверата си е далавера и Петранка купила неколко кила да тура зимнина, а бабичката рекла:
– Неска е на промоция, на ти най–убавата да си а изедеш така, не турай я у компото.
Отапала Петранка от дунята и се тръколила като абитуриен у 5 сабаале, след бало.
– Утрепах ли те, свиньо блатска, най–накраа – изквичела царицата и побегнала към них.

Като се прибрали овчаретата, я заварили на земята и видели, че е умрела. Правиле – струвале, ама она не ставала. Требвало да я погребват, ама нги било жал да гниа у черната земя, та й измислиле един аквариум от 200 литра и я туриле вътре.
Минавал от там тоя ден един знатен момък, Байо от Песочница.
Разказале му ква е историята и он е посакал.
– Дайте ми я, 600 лева ви давам, ама овчаретата не сакали да я дадат. Молим ви се, 650 лева !

Сбрале се на съвет и решили да я дадат, за тия пари ше си земат кварира у Байовица, нема висат като цифки у тая барака.
Дошле слуги на господаро и почнали да носат аквариумо, ама биле малко подпийнали (било Гергьовден) и единио се съпнал и изпущили аквариумо!

Тогива отровното парче дуня изкочило от устата на Петранка и она отворила гуреливи очи. Момъко не можел да поверва, ама сички биле млого щастливи. Дигнале голема сватба, а царицата като разбрала, че малката шаврантиа е жива, още отишла у ТКЗС – то да дири некви препарати да я трови, ДДТ и БИ58, ама там имало един откачен катър, бил й един къч и я фрълил у резервоаро за вода и она се удавила. А Петранка и храбрио момък (беше гледал на кръв у дискотека у Монтана) заживеле млого щастливо!

Радослав Д. Тодоров

20.08. 2015

4 мнения по „Петранка и седемте овчарета“

  1. Таа Петранка, ако са беше родила малко по на изток от Бокиловци, некъде около Койнаре или Кнежъ, никогиш немаше да са подвизава в обществото с тава убаво и човешко име. Най-вероятно ората да й викат Пеца. В оня край нема никакво значение ка си записан в кръщелното. Одма ше ти смръцъфуцат името до некоя чудна и дивна двусричност. Ако си Иванка ше ти викат Вата, Цветана е Цека, Велика я титулуват Века, Христина я модерират на Таца, Пенка става Пека, а Виолета- Летка. Полани умре една комшийкя, коя винаги съм знаяла като „баба Цана“. Ча от некролога й разбрах, че в действителнос са а казвала Стоянка. Таа двусричност на имената може да ни е атавизъм от прабългарете, ели па даже още от траките. Обаче си ни е много северозападно характерна и яко отличителна.

  2. Здравейте,Радослав ! Пратих Вашето творение на мой приятел,който е капитан на кораб и в момента е на Екватора . Много се смя ! Пратих го на сателитната му поща. Благодаря Ви от негово име,че го развеселихте за цял ден и той реши да напише една история,която наистина му се е случила. Той е от гр… Лом и северозападния диалект въобще не му е чужд. Бих искала да Ви я пратя писанията на моя приятел,не претендира за нищо,просто може да почерпите идея за друг Ваш разказ. Ако може да дадете някаква поща,за да ви го пратя. Предварително благодаря от негово име

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *