Дивио запад среща българскио северозапад

По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше.

Сеянете си тръкаа прашните очи, за да виат кой е тоа странник и що дири у тва мирно село. Оказа се, че е магарок, а не конь. Ама мъжо си беше голем маторец. Слезна леко от животното и пювна сдъвчанио тютюн на Джак Манерката у краката.
– Кво си се разпювал, да ти ебем макята у устата мръсна?
Тръгна да бръка у кобуро, ама страннико беше млого бръз.
Бум, бум…
Манерката се тръколи като ударен от ток. Жена му обичаше да кюкари и беше станала на пенджеро и виде смръта на мъжо си.
– Копиле ниедно, господ да те убиа, зе ми мъжооооо….
Женскио рев оглуши площадо.
– Гино не викай му, да те не гръмне и тебе, а беги грей вода да го умиаме и му приготви некоа убава ризка – даде й съвет една прегръбена бабичка.
Шапката закриваше очите на страннико. Тури си „Смит и уесъно“ у кобуро и би един шут на вратата на кръчмата. Настана голема паника. У салоно беше останал само кръчмаро и Койо Забатаченьо, тръколил се на масата и пущил една лига.
Страннико се приближи до баро.
– Рикиа!
Гошко кръчмаро притрепери.
– Чуаш ли ме бе тумбак, рикиа!
Гошо се препоти целио, ама успе да фане едно шише „Карнобатска“.
– Ти сакаш да те гръмнем май, а? Сакам домашна, двоен препек!
Бръкна у джебецо на бархетната ризка и фръли един пробит лев.
Докато се разправяаа вътре, неколко чвека се затичаа до къщата на шерифо.
– Славчо излазай, утрепаа Манерката…
Славчо се беше заврел до казано и му отне малко повече време да стигне вратничката.
– Кого са утрепале, думате?
Манерката, гръмнаа го пред салоно. Некъв странник. Млого бръз. Прилича на ловец на глави. Влезна у хорето и ниа дотичааме до вазе…
Славчо даде указаниа на жена си кога да слага пенюги на казано, преметна колано с пищово през кръсто, тури значката и излезна.
У кръчмата беше тегосно. Страннико пиеше вече трета рикиа и боцкаше сиренйе с пипер.
– Пущи ми Берковската духова!
Кръчмаро с треперещи пръсти набута една касетка у касетофоно „Хитачи“ модел 83 – та и натисна копчето.
Тромпетките зеа да буат из целата кръчма. Коьо Забатаченьо се сепна от силната музика.
– Дай му жегаа, ебанйеее, майкоооо…
Двойната дръвена врата скръцна. Страннико не се и обръна.
Шерифо се приближи до окаяната маса на страннико и приседна.
– Гоше, дай рикиа и на мене!
Изпотените ръце на кръчмаро изпълниа желанието на шерифо.
– Начи ти си гръмнал Манерката?
– Я. Кво ша напрайш, изклесяк?
– Начи, чуй ме са. Бокиловци а мирно село и такива пустиняци като тебе не ни требует. Чий уй дириш тука, твойта верица мръява?!
Страннико се учуди на смелоста на тоа застарел шериф.
– Мани ми говори така, оти ша се тръколиш като оня отвънка!
– Отвънка… те чекат баре десет чвека с насочени пушки. Ти ша ме гръмнеш и ще напраат на говно, накйоцано от кокошки.
– Шерифе, знааш, че сички ша се разбегат. Па и ми миришеш на пръщина. Не вервам да ти се мре баш коги печеш рикиата?
Славчо осмисли ситуациата и прецени че „гънслингеро“ е прав.
– Кажи кво сакаш?
– Дирим Камен Говедаро. Нае ме един чвек от Комарево. Окраднал му един бидон с рикиа и 100 кила джибри. Даде ми пеесе лева да го гръмнем.
– А оти гръмна Манерката?
– Що ме напсува. И ти ме напсува. И тебе ша гръмнем, ама след манко, че са ми е нйело на стомахо нещо. Па и ми се не пиа сам. Кажи къдеа говедаро, гръмим го, гръмим и тебе и си заминвам. Другите ша ги остайм!

Касетката свръши. Музиката спре.
– Преврътай, лайнар дебел!
– Оно такова, не работи кОпчето… – избоботи кръчмаро.
– Преврътай с молив!
Страннико си завръте на ръка една цигара и а запали.
– Ти не си ли чул наредбите за тютюнопушенйето на затворено? – пита заядливо Славчо Шерифо.
– Шерифе увехнал, ще сплатим кък си сакам. Не се дръви. После ща утрепем и жена ти заради тва, че само ме обиждаш. Имаш един шанс. Да излеаме на дуел. Ако ме гръмнеш, съм ти ебал макята. Ако я те гръмнем, немаа закачам жена ти, ша намерим оня мрътвец и си бегам?

Славчо млого обичаше дрътата Елентикя и се разбесне.
– У дванаасе саато на обед отвънка, на мегдано! Клисаро ша удари камбаната за сигнал!
– Е баш по пладне ли, коги се пиа рикиа и се еде?
– Баш тогива, пий още некоа, оти имаш още има нема един саат. После айде горе у гробищата. Даже нема те копаме горе. Ще фрълиме у странището, таа те изедат песовете.

Славчо стана и излезна под звуко на шпорите и със стойката на Гари Купър. Страннико отвори второ шише рикиа и даде една касетка на кръчмаро.
Селото утихна, сички чекаа да стане дванаасе. Само бабичките си оправаа разсадо.
У дванасе без две страннико излезна из хоремаго. От вътре зазвуча Енио Мориконе. Касетофоно пръщеше. Мачките се разбегаа. Въздухо спре. Тишките спреа да скръцат. От некъде се чу:

-“ Дванайсе, дванайсе, дванейсе плюс три тът“!

Славчо и страннико дръжеа ръцете близо до кобурете. Тамън да удари камбаната, иззади страннико се спущи жената на Манерката с една мотика и разлупи главата на ловецо на глави. Он се свлече от еднаж на земята.
Сички нададоа рев на удовлетворение. Славчо си отдъъна. Бръкна за пищово та да даде един контролен у вече строшената глава на мрътвецо. Дръпна спусъко и се сети, че е забравил да тури патроне. Препоти се. Така Гина Манерката спаси и шериво и селото.

Касетката на Мориконе зе да влачи. Гошето я спре и наду Дунавското. Отсекъде се чуваше едно победно:

Ебанньеееее!

Орото се завръте покрай сгръченио комаревски Джон Уейн.

Та поуката е, че у чуждо село, дали с мотика или с пищов, се ша ти строшат главата.

Радослав Д. Тодоров
28. 04. 2015

5 мнения по „Дивио запад среща българскио северозапад“

  1. Бравос, много ми ареса импресиата. Обаче поуката е с неколко подиточки. Пръво: пред чужди ора ше са дръжиш прилично, да не срамиш родата си. Никой та не пита ка са казваш, секи пита – „ти от кои ора си“. Ако деда ти ели бащъ ти са усетат посрамени, пръво они ше ти изпраат гръбицата с лопатата. Второ: ше уважаваш времето за яденье и пиенье на ората, щото иначе жив ше та изедат. Таа подиточка има допълнение-
    квото и да си наумил, нема за къде да бръзаш; ако има нещо да стаа ше стане, ма дай отнапреде да си допиеме пиеньето, па он прибитлъко ни не мръда. Трето /може би и най-животоспасяващо/: преду да сегаш на кого и да било, ше са оглеждаш на вси страни да не иде от некъде жената му. Ако мигнеш и я пропуштиш таа венгерка, свръшен си. Най-вероятно она са а за нещо млого едосала на мъжо си, обаче ти ше го отнесеш. Таа бесница мое да та прикючи и с пищоф, ма по й са ловка нещо с дръжалье – я каластирка, я мънара, може и точилкя. В краен случай ше ти разполОви главъта със столето. Ше маане да та прекръши и ше връви да си допръжва ютиката. Абе – „Добрият, злият и тъпото копеле“. От мене си добавям – И жената му, па виа си изберете на кого от горните суеци.

  2. Е жено Врачанска,оно е точно те така у дивиьо северозападнал орталък !

  3. Малиииии! Туй у България ли й? Се си мисляуф, чи каубойците са у Добружата, ама ни било баш тъй…

  4. Родата ми е от северозапада,кулско. Аз съм добруджанец но когато трябва казвам ,че съм от оня край дето даже стрелките на часовника не преместват и гледат само сръбска телевизия. Е добре де ама аз все пак от къде съм? Чета ги тия текстове с удоволствия защото и езика го разбирам 🙂 Браво!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *