Багдад

Гулем град е Багдад! Древен и се намира в „Плодородния полумесец“ – люлката на цивилизацията. Не тоя „Полумесец“, който е върху знамената на много от ислямските държави, а „Полумесеца“ като географско понятие. Четете и са учете! Върнете се 3 000 г. барем назаде и разберете за какво става дума.

Там е бил РАЯТ! „Едем“ е бил около Персийския залив. С несравнимо повече дъждове, приятен и по-хладен климат, земя – плодородна, народ – не като сегашния, а работлив и предприемчив – целата Земя населил…
Сетне са измуулузиле, станале мръзеливи, мръсни, докачливи, отмъстителни арапе. Тия, които останале там, де…

Другите – разселилите са – бориле се със студа (още е било Ледниковата епоха), с неандерталците у Европата, със саблезъбите тигъре, мамутете, бизонете и… Станале ора!

Ония си останале близо до ората, ама не баш. Почти са затриле – пустиняк и жега станало тама – сал камили, песъци и дюни… Вода нема никъде!
Натириле ги другите по-силни, умни и предприемчиви народе у пустиняка. Никой им го не сакал, а и за какво му бил!?

Нашият праотец – Исперих, де да е знаел, завалията, че там ша намерат петрол!? Той е дирил ценностите на тогавашното време – вода, плодородна земя, пасища, богати за стадата и народа му. Това, дето сега му викат „Дръжавна политика в развитие и переспектива“. Мислил е човекът, по цели нощи сигур не е спал… Да му пребъде племето. Ама аде де!?

След 1 300 години сичко са срина! Ония забогатеха, развъдиха са, на път са да превземат света…
А ние с „водите“ (кой има толкова добра вода у светъ!?), земите плодородни и тучните пасища, дето всеки ги е желал, дето сме ги защитавали с кръвта си и цената на поколенията (мрели сме във войни и въстания непрестанно) – какво спечелихме!?

Сиромашия и унижение! Де да е знаел ханът, та да са засели у песъците на жегата? Де да е знаел, че тама е петролът и бъдещето? Не можем да го виним! Праведен е бил, мислил е за назе…

– Цветанееее… Знааш ли квоа Ирак?
– Знам, Гето, чел съм за таа дръжава, ама не съм одил.
– А я съм одил! Сеги са връщам от там, знааш, на жена ти пердета копринени донесох, щото миа кръсница и я уважавам, но… Не е добре там! Тука си е убаво! Пари спечелих, добро на сички окол мене направих, ма не ма карай да са връщам па там! Не щъ, а и вече одрътех, а и немам нужда. Изучих си дъщерите, изжених ги (то едни зетове случих, ама къ да е!), унуци гледам вече.

– Цветанеее… Зле е там! Жега, пепеяк, цигания… Наще цигане нищо не са! С мед да ги мажеш. Цигане ти да видиш кво са вика… И да не мислиш, че съм живел у Багдад? Кой ша та пущи да работиш там!? Бай Тошо им изучи инженере, проектанте… И тия те – същите цигане си седът у Багдад, а назе, белите ора, дека са мислим за чорбаджии и много умни – засилват ни в песъците у жегата. Ни жена там, ни вода, ни зелено! Де са тука наще тръпки с чушмите, Чуката и Манастира!? Рай е тука! Овци, крави пасът, врабчета секакви цирикат, таралеже щъкат, зайци прибегват… Керкенезе отгоре ги дебнат… По Скъта жаби крекат, щръкеле газат из Ливагето, магарета ревът побити по поляните… Красотъ!
А там, у пустинята за седам годин видех сал един варан. Ша ма питаш: „Кво е това варан?“ – Гущер е. Като твоя – зеления на лозето, дето ти го варди и ти не даваш на бабичката да го преклъца с мотиката. Жал ти е, значи!
Ама, ако видиш оня гущер – вараня, нема да ти е жал, а ти, чако че си жаловит – веднагически ша го довръшиш.
Зла и противна гад е това вараня, Цветане. Не е полезна като твоа зеления гущер, дето еде бубалечки секакви и най екологически ти варди лозето. Пести ти пари за препарате и пот за пръсканье.

Онова, Цветане, си е крокодил! Ама в песъците и по-дребен от крокодиля. Дребен, дребен, но добре че са не въди по назе. Дете дор 2 годишно може да глътне! Ептен ша са затриеме, както са не раждат дечурлия.

Говори, говори, говори Гето Тонкин – пръв приятел на баща ми. Пият, мезят, Хубаво им е, че не са се виждали от 7 години. Единият говори – изплаква се, другият не знам дали го чува… Просто му се радва – дошъл му си е приятелят от „Тугина“ и ще му е вече светло… Обича си го!

За кой ли път повтаря Гето:
– Цветане, по убаво от тука нема!
– Знам, Гете! Не съм мръдал от Галиче и най много да ида до Бела Слатина за документе и до Крушовица на пазара. Гете, кажи ти оди ли у тоа древен град Багдад? Кво виде?

– Одих, Цветане! За 7 годин един път отидех на ескурзия да видим старините. „Кви старини? – си викам – у Галиче, на „Пиката“ е имало селище – доказано на 6 иляди години! Кво да им гледам, като 6 години не съм пил!?“ Цветане, там е забранено пиеньето – ислям! Багдад, обаче – гулем град – има по сичко за секиго. Намерих я, кво дирих. Изпълних си и „програмата минимум и програмата максимум“. Но… Багдад неа Галиче… Затрих са! Човека, шофьорина на рейса, дека ни закара каза:

– У 5 часа да сте тука те е на тоа площад!

Добре! Знаеш, я съм изпълнителен – от подофицерски джинс съм, и ти си от такъв – квото кажем – сечем!
Но… пийнах, Цветане и са затрих!
Бре, ами сеги? Ни език знам, ни къ да попитам… Арапе много! Щъкат като плъъве из тиа тесни сокаци. Хъката мъката – дума не разбират! Пробвах и на руски, и на влашки, сръбски и цигански – нищо! Сал гледат под око и нещо викат и сочат.

Бегам на къде сочат – още повече са опетлах. Айдеее… – викам си – Гетооо… до тука беше! Ша та изедът като нищо, на чеверме ша та изедат тиа гладни цигане!
Времето наближава, човека, шофьорина каза:

– Не чакам никого ни минута!
Чуда са да ти кажа ли кво напрайх и къ са спасих?

– Кажи – гроб съм! – татко целият е в слух.

– Ша ти кажа, имам ти вера, ама да знааш – а го разправи на некого – а нема повече живот за мене у тава село, а на друго место ми са не живее. Направо камика на гушата и у „Ямболя“. Ти ша ми береш греха!

– Не бой са!

– Ревнах! Ревнах като мънинко дете, Цветане и са тръколих у пепеля! Ама як рев, къ не съм ревал и за мама! Събраа са ония, развикаа са, доде некакъв полицай, викна патрулката, закараа ма у участъка, намериа некаква рускиня преводачка и са разбрааме.
Спасих са, но много ма е срам! Стига са сме! Стига! Нали уж обеща!

Татко много му се сме. И не само тоа път, а и винаги, куто се видеха. Не злобно, но от срце! Гето тръпеше – нали за това са приятелете!? Спази си татко думата и отнесе тайната в гроба. Никой не разбра! Гето също го нема отдавна, Бог да ги прости и двамата!

Ча сеги я споменавам случая. Доно чичо Гето да ми прости.

Ако не – ша си бера греха!

Тодор ГАЛИШКИ

3 мнения по „Багдад“

  1. Да си упущиш рейса е много неприятно, ако ще да е от Букювци /alias Мизия/ до Орехово. Таа несгода оправдава сички маймунджилъци, на кои си готов да са подложиш. Ниа сме ора артисте, никой пърформанс ни са не опира. Обаче, афторе, нема да са дзурепиш на Исперих, що човека си е бил много прав. Тия ценности, къде ги е търсил, па и намерил, са ни един вид полицата пред застрахователа- надевам са да е Господа. Много скоро целий белий свет ше са моли за вода, като слепец за тояга. Ниа тава си го имаме и сме спокойни. Оядените келемета нема ка да го дигнат, щото природа у банкнота не мое да влезне. Ни въздуха, ни водъта, ни тревъта, еле па чуството ни за хумор. Тогива ше доде време и ние да са пазарим. Щете ли един бас кой ше спечели?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.