Пчелата майка

(Молбица къде Бойко) Туна се казва и не е никаква пчела или друго некакво мисикомо,

Още малко СЗ-дно хайку

Едно и също Върти се небрежно земята. Изкарвам прилична заплата. Кога е доволна жената?   Животарски Поживях си като трубадур. Животец

Разделяй и владей

Виждали ли сте надписи като този на снимката? Малко от тях са останали. Този

Неизвестен

(Моля, да не бъде приемано насериозно, а да речем... като пародийка)   Сутрин пролетна, ленива. Будя се

Прибиванье

Виа ша сбагрите ли за неко море таа годин? Що я са чуди', чуди',

Училище

Чуле ли сте приказката, че в тоа живот един грАди, па друг развая? Един

В очакване на Годо

„Ела си, сине, на село, да станеш манечък.“ И „Да съм жив да умра един път и ша са рОда.“ Тиа мъдрости ми додоа коги са зафанах да ви нАпиша мойте профански впечетлениа за оняденшниа ми допир до вишиа пилотаж в театъра. Та са зачудих дали да ги сподеям с вазе.
Ма па си викам – режисьора и испълнител на едната главна роя на постановката, къде ша ви расправам, лаас а торлак и сигур нема а са едоса много, ку види, че един брегарченин публично сподея некви мисли за неговата постановка.
Става въпрос за „В очакване на Годо“, къде режисьор, къто сигур вече сте са сетиле, а Деян Донков, апа двете главни роли са играат от него и от Иван Бърнев.

Continue reading

Нищо особено

Нищо особено. Втори юни. Петък. Задал се е събор. А Дунава все така си тече. Нищо особено. Време за обяд. Време за биричка. За леко отпускане. Слънчево. Топло. Направо – лято. И к’во? Нищо особено. 12 часът е. И засвириха сирени. Да-а, време за минутка почит. Една минутка. Един миг, в който би трябвало да се замислим, да сведем глави и да отдадем уважение. Continue reading

Бай Цаци – сборянина

И понеже, скъпи мои пустиняци, иде време за едно млого одговорно и паметно събитие, а именно – вълчедръмскиа збор, те яла на Ви едно расказче на таа болна тема. Он збора ни е на св. Дух и макар че кутловчанье се опитаа да ни го приватизират, ниа се не сръдиме. Нашиа си збор датира от памтивека, затава кой сака – да заповеда. А я че отодим на збор у Монтана (дей, къ модерно звучи: „Монтана“). Continue reading

ИВАН ГЕЧКИН (ЧАСТ 1 – ЧЕРНО)

На 25.01.2005 година бързият влак от София за Видин спря на една малка гара в Северозападна България. От него слезе един единствен пътник и за пръв път от 10 години вдиша животворният въздух на родното си село. Този въздух, който за пръв път напълни дробовете му преди 28 години. Continue reading

Софиа фюм фест 2017 – „Сняг“

Викам па сеги а ви расправам малко за Турциа, така и така съм почнал да ви обеснявам кво според разни режисьоре са случва ф разни горещи и не толко горещи места по светъ. Нема а прикаам за полетика а са не докачи неко чуствителен човек ели па а земе а стане неко патаклъмъ, а ма обвинът, че нарушавам приателството между народете. Зарад тава ша еба а престава на вашто внимание художествено, не документално произведение. Филма, къде прикаам за него, са казва „Сняг“ с режисьор и сценарис Емре Ердоду.

http://siff.bg/bg/movies/mezhdunaroden-konkurs/snyag-1

Continue reading

АБСТИНЕНЦИЯ

Автор: Кърт Вонегът

Преди много години бях така наивен, че вярвах, че е възможно да се превърнем в човешката и разумна Америка, за която мечтаеха толкова много хора от моето поколение. Мечтаехме за такава Америка през Голямата депресия, когато нямаше работа. И когато се биехме и често умирахме за тази мечта през Втората световна война, когато нямаше мир.

Continue reading

Софиа фюм фест 2017 – „Под слънцето“

Тиа дена, преду новото правителство у назе и новиа президент на Франция да запълнат медийното пространство, рънъ му даваше едно странно образувание в источна Азиа, къде му викат, че а дръжава, ма ку ма питате мене сиа феодално владение. С него ша ви занимаа и азе. Правилно сте са сетиле, става въпрос за последниа остров на куманизъма в светъ – великата Корейска народнодемократична република.

http://siff.bg/bg/movies/dokumentalna-programa-konkurs/pod-slantseto

Continue reading