За пъкя

Ониа дена в залива на Иракли плуваа три лебеде. Три, колко са и чистите

„Лисичета“

Да бе, и мене тоя плакат яко ми подразни интереса та ча ма прати

Времето

Тоя часовник е произведен преди повече от 50 г. И никога след сглобяването си

Верата е дело!

Зе ми акъя таа жена. Така са викàле и за героинята ѝ навремето. Зарад

Зиката 5.0

Значи тоа човек дълги години не пиеше. Но поради една или друга причина па

* * *

Имала майкя едно ми чедо
и то заминало за Канада.
Да бачка яко като говедо,
та да не помни и да не страда.
И да не пита онова облаче бело
откъде иде, къде е летело,
и да се пише по име Джон,
и да забрави сбора на село,
да стане глобализиран гьон.

Сталин и Ленин, postmortem разговор

От 1953 до 1961 Сталин и Ленин лежат един до друг посмъртно в шибания си мавзолей и си лафат. Прикаат си за плетки. Нижат лакардии и си верват. Цели 8 години двамата омразе обсъждат смисъла на съществуването си, международното положение, любовта и мъдростта. Continue reading

Скукумърляка, дека живее у гробището

А сеги тава е репортаж за некои малко по-неизвесНи обитателе на Резервата. Още преди неколко годин некой са беше опитвал да напраи подробно описание на една голема част от митичните същества, обитаващи тава убаво вълшебно место. Не моа да кажа, че съм ги виждал сичките тия муртузуци, маждрамуняци, пелентолопе и други от таа порода, ама такиви, дека псуват кмета и пиат бира, с лопата да ги ринеш. Тава убаво, ама барабар с тия дека са подробно описани, има и некои незначителни пропуски. Continue reading

Селски истории от Глигор

Дами и господа, другари и другарки, съседи и приятели, на вашето внимание – Глигор Гьоргиев, казанжиата!!! Познат ви е от Алманаха, както и от мултиплицирания хиляди пъти „Ценораспис на селски торизам“. Книгата му кърти и извозва. Твърде забавна и доста увлекателна, чесна дума.

За поръчки пишете ни на адреза rezervatseverozapad@abv.bg

Книгата с доставката струва сичко на сичко 10 лъва. Не повече. До офис на еконт. Затава тама си онодвайте имената, телефоня и офиса на куриера.

Сбръкано

За пръв път от бая време не можах да си ида за Тудорица. Бех обещал на един приател още през януари (без да ми доде на акъя да вида кога кво са пада) да ода баш тогива на рожден ден. Едосвах са малко, ма си викам голема работа, ша мине празника и без мене. После ма фана още по-голем яд. Що разбрах, че немало да има кушиа. Къ така нема да има??? Празник има, голем, ора има, коне има, лъкъ има, що да нема кушиа?

Continue reading

Прошка по моему

Простете скъпи, близки хора,
ако сбърках някъде пред вас!
Простете и без всякаква отпора
прошка давам ви и аз!

Но как, кажете скъпи мои,
да извъртя езика си за тез
и да кажа “ Прошка давам и на НОИ,
прошка давам и на ЧЕЗ“.

Или може би на НАП прощавам
или КАТ ръка ще ми целуне,
или ДАНС така ги уважавам,
или…ооо, ще взема да повърна!

Може грешен да съм, Боже,
ще си нося кръста, но не може
прошка да дадеш на оногова,
дето ръфа те и във окови

здраво те е хванал и цедИ
и не го е еня, че си Богу брат,
а се сеща, че си там във дни,
когато ти за него си електорат.

Прошка на пияницата давам,
мога на джебчия да простя,
но гнева към гад такава,
простете ми – не мога да спестя!