Юпи

Е, нема що! Станах и я юпи на дръти години - вервайте ми! Винаги съм

ЧЕСТИТ ВИ…

Празник български празнувам. От бунище тиква си купувам. Нема нужда да умувам - у тиква свещи че

Тих Димитровден

Димитровден е. Листата капят. Жълто- червен килим покри селото. Празник е. Някъде се празнува. Да

Пчелата майка

(Молбица къде Бойко) Туна се казва и не е никаква пчела или друго некакво мисикомо,

Още малко СЗ-дно хайку

Едно и също Върти се небрежно земята. Изкарвам прилична заплата. Кога е доволна жената?   Животарски Поживях си като трубадур. Животец

Разделяй и владей

Виждали ли сте надписи като този на снимката? Малко от тях са останали. Този

Неизвестен

(Моля, да не бъде приемано насериозно, а да речем... като пародийка)   Сутрин пролетна, ленива. Будя се

Прибиванье

Виа ша сбагрите ли за неко море таа годин? Що я са чуди', чуди',

Софиа фюм фест 2017 – „Андре. Гласът на виното“

Ша каете – то винцето а убаво нещо, ма по тава време а още по-убаво а си го попийваш некъде крайморско такее. Верно а тава, ма фюм за море още не съм гледал таа годин. Моо да ви напиша тава-онова за „Кецове“ на Валери Йорданов, ма той поостаре (фюма де), па и за Карадере вече ви расправах. Затава съм турнал таа морска картинка. Та за Андре. Гласът на виното.

Continue reading

Въздух, синьозелен. Презареждане

Звъни алармата в другиа край на стаата. Дигам са. Отсреща блокове и прозорци. Пустиняк, сичко още спи. Витоша са види, ма кат през пушияк. От таа смрад, къде дишаме, па ми съъне носоглътката. Ласс много са застоех. Къ и дае. Бръз крос из квартала, по паважа, нема къде другаде, и дваес минути подметане на суплес торбъта във входа. Ерзац движение. Кола/метро по/д асфалта и па завиране в бетонна сграда.

Continue reading

„Големата мечтъ“ на деда ви Микеле Плачидо

Големиа майстор си а голем майстор. За дедъ ви Микеле прикаам. Не знам кво са а пресетил за теа щуретии от шеесе и осма, та ча филм за тех да праи, ку ма питате мене ич неа вервал в некви студентски мечти, световен куманизъм и прочее. Ша каете толко ли а па циничен? Къ да ви реча, тава а мунче од нашта черга. Израсъл в беднос, живота гоо научил од малък от коя стран са дръжи мотиката и го о имунизирал против бая шашкънии. Сакал да стане актьор и одвада в Рим, ма нема парици завалиата. Затава са фаща да работи в полициата. Оттама па го пращат под прикритие в университета, къде некви недорасле червени активисте са го окупирале и прикаат на путката си лелина за прогнилиа капитализъм и пр. Тама са залюбиа с една активиска и те така. Тава дават и във филма.

Continue reading

В очакване на Годо

„Ела си, сине, на село, да станеш манечък.“ И „Да съм жив да умра един път и ша са рОда.“ Тиа мъдрости ми додоа коги са зафанах да ви нАпиша мойте профански впечетлениа за оняденшниа ми допир до вишиа пилотаж в театъра. Та са зачудих дали да ги сподеям с вазе.
Ма па си викам – режисьора и испълнител на едната главна роя на постановката, къде ша ви расправам, лаас а торлак и сигур нема а са едоса много, ку види, че един брегарченин публично сподея некви мисли за неговата постановка.
Става въпрос за „В очакване на Годо“, къде режисьор, къто сигур вече сте са сетиле, а Деян Донков, апа двете главни роли са играат от него и от Иван Бърнев.

Continue reading

Нищо особено

Нищо особено. Втори юни. Петък. Задал се е събор. А Дунава все така си тече. Нищо особено. Време за обяд. Време за биричка. За леко отпускане. Слънчево. Топло. Направо – лято. И к’во? Нищо особено. 12 часът е. И засвириха сирени. Да-а, време за минутка почит. Една минутка. Един миг, в който би трябвало да се замислим, да сведем глави и да отдадем уважение. Continue reading

Бай Цаци – сборянина

И понеже, скъпи мои пустиняци, иде време за едно млого одговорно и паметно събитие, а именно – вълчедръмскиа збор, те яла на Ви едно расказче на таа болна тема. Он збора ни е на св. Дух и макар че кутловчанье се опитаа да ни го приватизират, ниа се не сръдиме. Нашиа си збор датира от памтивека, затава кой сака – да заповеда. А я че отодим на збор у Монтана (дей, къ модерно звучи: „Монтана“). Continue reading

ИВАН ГЕЧКИН (ЧАСТ 1 – ЧЕРНО)

На 25.01.2005 година бързият влак от София за Видин спря на една малка гара в Северозападна България. От него слезе един единствен пътник и за пръв път от 10 години вдиша животворният въздух на родното си село. Този въздух, който за пръв път напълни дробовете му преди 28 години. Continue reading