Само едно въпросче имаме за размисъл - прибра ли си дръжавата около 180 хиляди лева ДДС от пуснатите есемеси за Хаити? Имаме некви подозрения, че си ги е гушнала. Еба таа благотворителнос, еба тава чудо, еба таа дръжава! Мобилните операторе се отказаа от своя дел. Ама дръжавата от нейния се не отказва. Те тава е работа. Па виа си пцувайте колко сакате.
Сака ми се да ви напишем малко и за нащо село Бели Мел. Оно се намира по поречието на река Огоста. Таа река едно време беше плна с риба, като бркнеш у подмуя, оно вътре кркиш скОбаре, оно кленове, а ква мрена имаше, имаше, ама сега нема... Има сал един вид риба, къде у Бели Мел й викат Змисуй и не мое го разбереш змия ли е или риба. Имаме си у селото и пещера. А у таа пещера що се е пиенье испило, ако се одръпне, ше удави селото. Като мъненки там одееме на поход ушкем да печеме мЕсо, ама секи украдне от дом по едно лимунджиско шише рекия и на баща си от цигарите и йела да вииш кво стаа – први стъпки у Пустинящината.
В село Галиче, известно с крадливостта си, на гарата спрял товарен влак. Единият от вагоните бил пълен с някакви големи бели буци. Забелязал това един известен в селото тип и привечер натоварил на гръб най–голямата буца. Вкъщи видял, че е свил обикновен бял камък. Обаче не се оставил и отишъл в селската кръчма. Разгласил на всички, че на гарата е спрял влак, пълен със сол на буци. Така си мислел той отначало. На сутринта във вагона нямало един камък.
Един човек се връща от пазара и си носи един кюнец под мишница. Среща го негов познат и го пита: – Абе за кво ти е тоя кюнец? – Ше си онождам мачката у него! (Това може да се разбира и като „Ще вкарвам котката да минава през него“ и като „Ще си шибам котката, докато е в кюнеца“). – Па тогива що си не земА крив – ем да я онождаш, ем да си я целуваш...
Духовата музика немаше да ни бъде толко любима, ако на тоа свет не беше творил Дико Илиев. Композиторът е живел в Орехово у една къща с изглед към Дунава. Тама е и създал своите неземни орА и мелодии. Духовата музика е една от емблемите на Северозапада. Туке обаче може да видите кво е останало от къщата на Дико Илиев. Един пустиняк е останал. У далечината се вижда и големата река. Обещават от Орехово скоро да откриат музей-къща у центъра на града на негово име. Дано да стане. А през септември сме на фестивал!
Кво напраихме, за да замажем следите на нащо престъпление - заринааме боклука с пръст. Екологично, евтино, бръзо. Те такее са праи. Тава че след години ората ша са разболеват и таа земя ше ражда изродясали домати нема значение.
И са чудиме - у Мизия у общината никой не смее да пръдне без разрешението на кмета. Значи тоа боклук нема как да е изфръган тама без неговото знание и нареждане.
А само на некви си пет километра е построено модерно сметище по сички европейски изисквания. Ма нема ка да стане далаверката, ако ползват него, нали? Схемата е заврътена. Бушони има мого преди кмета наш велик. Има кво да гори преди него. Пръвиа бушон е шофьора, следват неговите началници, феодалната върховна власт на Мизия е недосегаема.
Служебна поща:
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите
Съдържанието на този сайт е защитено с Криейтив Комънс лиценз и на Вас Ви се позволява да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението, както ида ремиксирате — да адаптирате произведението, при условие, че посочите авторството на творбата и се позовете на източника. Това в случая означава да признаете, че сте взели материала от северозапад.орг ИНАЧЕ НЕ МОЖЕ! Кликнете на картинката или на линка под нея за повече информация Криейтив Комънс договор
